Хеви метъл

loading...

Хеви метъл музиката е музикално направление в рок музиката и култура, което води своите корени от блус-рока и психеделичния рок, а за негова родина се смятат Обединеното кралство ( и по-частно Англия ) и САЩ. Характерно за композициите в това направление е използването на електрическа китара, бас китара, барабани, разнообразни вокали и в последно време на клавири ( при готик, симфоничния и екстремен метъл).

История на хеви метъл музиката

Лед Цепелин - една от групите-основателки на хеви метъл музиката, както и една от музикалните формации продали рекордно голям брой албуми на световно ниво; също така оставили огромна диря в рок културата
Блек Сабат, наред с Лед Цепелин, Алис Купър и други групи полагат основите на хеви метъл течението Venom е групата, която се смята за основоположник на блек метъла Metallica е бандата, която създава и популяризира траш метъла, издига го до музикални висоти и проправя път на много групи през 'джунглата на музикалния бизнес'

Според повечето специалисти началото на музикалния жанр метъл е поставено през 1964 г. от групи като The Kinks и The Who. За първи изпълнител на метъл се счита Алис Купър. Стилът придобива известност през периода 1966–1970 г., когато се появяват Led Zeppelin, Deep Purple, Uriah Heep, Black Sabbath и други, които и до днес се считат за крале на рока. След 1973 г., в резултат на разрастващата се хевиметъл вълна възникват групите UFO, Judas Priest, Queen, Aerosmith и Kiss, но не всички успяват да се впишат в понятието „метъл“ и точно те допринасят за втвърдяването на прогресив рока. По същото време групите започват да внасят мрачна, тежка и зловеща атмосфера. Този период по-късно е известен като класически в метъла и влияние от него се усеща в много по-късни групи като Venom и Slayer.

В края на 70-те години метълът се намира в криза. Повечето групи се провалят заради масовата употреба на алкохол и наркотици. Като едни от последните стойностни рок групи остават Rainbow, а по същото време се появява един нов клон в рок музиката — пънкът. Внезапно се появяват много групи, едва можещи да свирят, които протестират на тема фашизъм, правителство, дори ежедневие. За няколко години пънкът е в разцвета си благодарение на Sex Pistols и Iggy Pop, които правят невероятно енергична музика, но не след дълго залязва и чак до 1990-те години остава в сферата на ъндърграунда. Появява се и неговата по-тежка, по-бърза, по-яростна форма — хардкорът. Под негово влияние възникват и някои от по-твърдите метъл стилове като траш и спийд метъл.

През 80-те години метълът отново се съживява благодарение на групи като Manowar, Scorpions, Iron Maiden. Judas Priest популяризират коженото облекло, веригите, гривните с шипове и др., превърнали се в символ на метъла. По същото време, от другата страна на океана, в южна Калифорния, групи като Quiet Riot, Ratt, Mtley Cre и W.A.S.P. съчетават традиционния хеви метъл със сценични изяви характерни за представителите на глем рока като Alice Cooper и Kiss. Една от най-популярните „heavy metal“ групи през целия период на 80те години е ACCEPT, която със своята яростна и твърда музика съчетаваща дрезгавия и мощен вокал на Udo Dirkshnaider и режещата и същевременно мелодична китара на Wolf Hofman създава определящи стила албуми и запомнящи се концерти пред многохилядна публика, поради което тази група си остава класическа за стила „Heavy Metal“ в най-добрите му измерения. С времето стилът става все по-достъпен и поп музиката навлиза в него. Въпреки това се появяват групи като Guns N' Roses, Def Leppard които обединяват едновременно мелодично и тежко звучене. Групи като Metallica и Anthrax пък са едни от първите експериментиращи с траш/спийд метъла. Той представлява точно обратното — тежки рифове, дрезгави вокали и употреба на две барабанни каси, които го правят най-тежката музика до момента.

През 80-те в Сиатъл се заражда грънджа, който е популяризиран от Nirvana, Hall, Alice in Chains, Soundgarden, Stone Temple Pilots и др. През 1994 г. умира Кърт Кобейн — фронтменът на Nirvana, и това слага края на гръндж вълната.

През 1980-те и особено в края на десетилетието се формира нова музикална концепция, насочена към най-екстремалните оттенъци на метъл жанра. Тази насока еволюира от траш метъла, и дава началото на под-стиловете дет и блек метъл.

В началото на 1990-те в Норвегия се заражда втора вълна, окончателно формираща считаното за най-зловещо подразделение на тежката музика, а именно блек метъла. Класически представители са Burzum, Mayhem, Immortal, Satyricon, Darkthrone, Gorgoroth, Emperor, Carpathian Forest. Това е музика, близка до дет, траш и готическия метъл, но поради специфичното си звучене формираща собствен подстил, текстове и често са на антихристиянска и/или античовешка тематика. Има отделни случаи на извършване на антихристиански актове, като палежа на църкви предимно в Норвегия, асоцииращи се с този тип музика, но често доказателствата за тях са силно преувеличени.

В средата на 90те години от стиловете на екстремния метъл се появява готик метълът, от който впоследствие произлиза симфоник метълът.

В средата на 1990-те се оформя нов стил, наречен рап метъл, а по-късно известен под името нео или ню метъл. За основоположници се считат Korn и Deftones, като впоследствие се появяват много нови групи: Linkin Park, Limp Bizkit, P.O.D., System of a Down, Papa Roach. Други групи (Slipknot) експериментират с едно по-твърдо звучене на нео-метъла в траш насока.