Рокендрол

Рокендрол (на английски: rock and roll или rock 'n' roll) е музикален жанр, който се развива в САЩ в края на 1940-те години и става популярен през 1950-те години. Бързо след това се разпространява по целия свят. По-късно от рокендрола се раждат нови поджанрове и сега се наричат събирателно просто рок музика.

Рокендрол или по точно термина получава популярност чрез Алан Фрийд - водещ на радиопредавания и дисководещ. Той включва в програмата си ритъм енд блус. За да избегне името „ритъм енд блус“, което не е благоприлично за бялата публика (както и определено рейс мюзик), го замества с рокендрол. Официално се смята, че за първи път като стил рокендролът се използва на увесилително парти с танци, организирано от Алан Фрийд в зала Арена в Калифорния през март 1952 година. На афиша на партито било написано "Moondgo`s rock`n`roll party". Като музикално явление рокендролът няма точно определени характеристики и се развива на базата на енергичния ритъм и специфични маниери на изпълнение на ритъм енд блус. Рокендролът се утвърждава чрез кавъри на бели певци на „ритъм енд блус“ през средата на 1950-те години. За първи шлагер на рокеднрола се смята кавъра на песента "Sh-Boom" записана под името "Life could be a dream" от групата Crew Cuts през юли 1954 година. Чрез развитието на рокендрола китарата се превръща в инструмент на популярната музика. Еволюцията на рокендрол музиката продължава с развитието на бийт музиката във Великобритания през 1960-те години. Видни изпълнители са Елвис Пресли, Л.Ричи, Ф.Домино, Карл Пъркинс. Момчетата от английската група "Бийтълс" го съчетават с различни стилове в поп музиката,като използват новостите в техниката-електрическата китара и усилвателните уредби. Така се ражда рокът. В него се оформят различни направления-артрок, блусрок, джазрок, кънтрирок, хардрок, еректронен рок, попрок и други. В текстовете обикновено се говори за проблемите на обикновеният човек. Рокът е средство за общуване между много и различни по възраст хора.