Джаз

Джазът (на английски Jazz) е жанр в музикалното изкуство, който съчетава в себе си африкански и европейски традиции. Възниква в първата половина на 20 век в южните части на САЩ. Характерните му черти в началото са суингът, рагтаймът, полиритмията и импровизацията. Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни музикални жанрове в света. Характерни инструменти за него са тромпетът, саксофонът, тромбонът, кларинетът, пианото и китарата.

Етимология

Думата „джаз“ в смисъл на музикален стил се използва за първи път на 6 март 1913 година в San Francisco Bulletin в статия, която описва музиката на оркестър с елементи на джаз и рагтайм. В тези години, в зората на джаза, думата се изписва по няколко различни начина: jaz, jas, jass, jasz или jascz. Понякога е наричана думата на XX-и век, защото произходът и етимологията не са установени.

Според Уолтър Кингсли думата е от африкански произход, но някои считат, че е от арабски. Друга теория за произхода на думата според Речника за историята на американския жаргон ( Historical Dictionary of American Slang) е че идва от jism или gism означаващи висок дух, енергия. Друг предполагаем произход е от френските думи jaser (разговарям) или chasser (гоня). Съществува дори теория, че думата означава полов акт според един от северноамериканските жаргони. „Джаз“ в смисъл на музикален стил започва да се употребява често в периода след 1913 година и в 1917 година този музикален жанр получава официално името си.

История на джаза

Около 1808 година около половин милион роби от Африка са депортирани в САЩ. Със себе си те донасят своите традиционни племенни танци и инструменти. В Ню Орлийнс, Ню Йорк и Нова Англия до 1843 година се организират музикални фестивали, където се изпълнява африканска музика. Песните не отговарят на тогавашните европейски представи за хармоничност. Постепенно чернокожите изпълнители се научават да свирят на европейски инструменти, в частност на цигулката. В същото време европейски изпълнители започват да включват елементи от африканската музика.

Истинско развитие и популярност джазът добива през 20-те и 30-те години. Заедно с това на него му се присъжда репутация на неморална музика и по-старото поколение съзира в него заплаха за своите традиционни ценности. Най-популярните формации по това време са биг-бендовете на Дюк Елингтън, Каунт Бейзи и Бени Гудман. Елингтън е считан и за един от най-значителните композитори в историята на джаза. През 30-те години се ражда и суингът, който е музика за танци и същевременно се предава по радиоканалите в продължение на много години. По това време джазът се появява и за първи път в Европа - във Франция и Белгия.

През 40-те и 50-те години джазът в новата си форма бибоп се отделя от танцовата музика и се превръща в изкуство по-скоро на самите музиканти, включвайки голяма доза импровизация и абстракционизъм. В края на 40-те и началото на 50-те се ражда т.нар. кул джаз, който съчетава музиката на белите джазмени и бибоп. Негов виден представител е Майлс Дейвис.

Други основни стилови направления от 50-те са "Хард боп",който съчетава би-боп с блус и госпел, и "Third Stream"("Трето течение"),който съчетава джаз и съвременна класическа музика.

В края на 50-те години се заражда т. нар. "фрий джаз" ,чийто основател е саксофонистът Орнет Коулман.През 60-те години видни музиканти като Джон Колтрейн и Майлс Дейвис започват да използват някои от похватите на Коулман.

През 60-те и 70-те години популярни стават и бразилската и кубинската музика, които включват боса нова и самба.

През 1970 г. Майлс Дейвис поставя началото на джаз-рока(също наричан "фюжън").

През 80-те и 90-те,млади музиканти като Бранфорд и Уинтън Марсалис, Крисчън МакБрайд, Маркъс Робъртс и други, се завръщат към акустичните корени на джаза и предлагат нов прочит на стилове като би-боп и диксиленд