Транс

loading...

Транс е името на жанр в електронната денс (танцова) музика, който се развива през 90-те години на 20 век. Характеризира се с темпо между 130 и 160 такта в минута, кратки циклични мелодични синтезаторни фрази, и музикална форма, която се наслагва и изчиства в хода на цялото парче. Често включва кресченда (кулминации) и спадове. Понякога се използват и вокали.

Приема се, че стилът произлиза главно от комбинацията на жанрове в електронната музика като ембиънт, техно и хаус. Произходът на понятието „транс“ не е сигурен, като според някои той произлиза от албума на Клаус Шулце „Трансефер“, а според други корените му могат да се търсят в ранните години на формацията „Денс Ту Транс“. Във всеки случай, името на стила е неразривно свързано с чувството, че ритмите на перкусионните инструменти притежават способността да предизвикват изменения в нормалното състояние на човешкото съзнание — т.е. състояние на транс.

Тъй като трансът почти винаги се слуша в нощни клубове, на известни ваканционни места и в централните части на големите градове, той може да бъде възприет като вид клубна музика.

История

Най-ранните установени транс звукозаписи не идват от самата транс сцена, а от британското есид хаус движение и са направени от The KLF. Най-прочути от тези са оригиналните версии от 1988/1989 на “По кое време е любовта?” и “3 а.m. безкраен”(първата от тях дори излага цялостния замисъл на транс звученето, както и помага да се насърчат хардкор и рейв звученетата) и парчето от 1988 “Кайли каза Транс”. Тяхната идея, в началото на периода на “чистия транс”, да характеризират тези записи, затвърждава този пример. Тези ранни записи са осезаемо по-различни от изданията на огромния търговски успех в периода на албума “Бялата стая”(1991) и са значително по-минималистични, ориентирани за нощните клубове и имат авангардно звучене. Докато работата на KLF е ярък пример за Прото-транса, то две песни, и двете от 1990 година, широко се считат за първите “истински” транс записи. Първата, дебютен сингъл, наречен “Епохата на любовта” е издадена в началото на 1990 и се смята за основополагаща на оригиналното транс звучене, идващо от Германия. Второто парче е “Идваме с мир” от “Денс 2 Транс”, което всъщност е от втората страна на касетата на техния дебютен сингъл, озаглавен по същия начин. Докато “Епохата на любовта” се смята за парче, което затвърждава ранното транс звучене, то “Денс 2 Транс”(в резултат на дублираното име) вероятно дава име на звученето. Произходът на транс звученето извън есид-епохата се приема да е започнал като издънка на техното в немските клубове през най-ранните години на 90-те. Франкфурт често е цитиран като родно място на транса. Някои от най-ранните пионери на жанра са Джам Ел Мар, Оливър Лийб, Свен Ват и Торстен Стензел, които издават много парчета под многобройни псевдоними. Транс лейбъли като Ай Кю, Хартхаус, Суперстишън, Райсинг Хай, Факс +49-69/450464 и MFS рекърдс са разположени във Франкфурт. Смятан за допирна точка между техното и хаус музиката, ранният транс има повече общо с техното в ритмичните периоди и отмерените структури, но също така прибавя повече мелодични обертонове, които са взаимствани от хаус стила, който е популярен на европейската клубна сцена по онова време. Колкото и да се различават в това отношение мелодиите в транса от европейския клубен хаус, макар че те имат склонност да са емоционални и възвишени, те не “лакатушат” по същия начин, както транса. Тази ранна музика клони да бъде характеризирана с хипнотични и мелодични отличителни черти и символично включва повтарящи се ритмични особености, прибавени в подходящо времетраене, когато парчето се развива.