Ска

Ска (англ Ska) е музикален стил, появивил се на остров Ямайка в края на 1950 г. Възникването е свързано с появяването на „подвижните дансинги“ (Sound Systems) характерни за Ямайка по онова време, позволяващи да се танцува направо на улицата.

За стила е характерен ритъм 2/4, когато китарата свири на четните удари на барабаните, а контрабасът или бас-китарата подсилват нечетните. Мелодията се изпълнява с духови инструменти, както тромбон и саксофон. Някои ска-мелодии може да имат прилика с джаза.

Музиката ска придобива популярност в середата на 60-те. През 1964 година в рамките на Международната среща в Ню Йорк в качеството на музикален символ на Ямайка биват представени изпълнители на ска. Ако в началото ска е под голямото влияние на американския ритъм-енд-блус и рок енд рол, то в середата на 60-те ска започва да събира елементи на соул, което довежда до трансформирнато на ска в рокстеди (1966—1968) - музика с други, по-бавни ритми.